В момента се притеснявам за приятелите си мюсюлмани в страната си, казва французинът, който от години живее в Пловдив
Атентатите в Париж са срещу човечеството, не се ограничават до границите на Франция
Аня Петрова
В деня, в който стотици хиляди ще излязат по улиците на Париж в Марш за солидарността в памет на жертвите от терористичните нападения в страната, Под тепето се свърза с Венсан Гайо. Той е предприемчив французин, който от години живее в Пловдив. Тук заедно с половинката си произвежда шоколадите Гайо. Венсан се съгласи да коментира случилото се в страната си, като дебело подчерта още в началото на разговора ни, че не е политолог или специалист по въпросите на тероризма и религиозните конфликти. Изразява единствено своите лични чувства.
Какво почувства след като научи новината- гняв, безсилие, омраза, мъка? Какви са чувствата сега, толкова часове по-късно?
Един приятел от Франция ми изпрати sms към 14ч. И не ми беше възможно да го разбера на първо време. Нали знаете как реагирате когато научавате нещо шокиращо… първата реакция е “Не може да бъде!”.
Шок голям, разбира се. Но в много ограничена рамка. Реакцията ми беше: Убили са малкото интелектуалци, които си позволяват да гледат и да показват нещата с друг поглед. След малко време осъзнах, че атентатът не е бил само лична драма за мен, читател на “Charlie Hebdo”, но, че всичко това означава много повече- че терористите не са разбрали нищо от идеите на “Шарли”. Че са действали без да се интересуват от това “кой ще убиват?”. Тогава дойде чувство на несправедливост… Когато осъзнах, че този акт ни убива всички малко като французи, но и като артисти, като свободни хора.
Днес, още ми е трудно да дам ред на моите чувства, но много се притеснявам. И смъртта на терористите не е повод за успокоение.
Притесняваш ли се за Франция? Ще издържи ли френското общество на този стрес тест?
Кой не се притеснява днес? И не само за Франция. Искам да се надявам, че хората може да реагират на тези ужаси с динамика на обединение и толерантност и да направят ясна разлика между мюсюлмани и терористи.
Мюсюлманската общност във Франция е голям процент от населението. Терористите са много малко. Има предполагам много по-голям процент от опасни хора в останалите общности във Франция. Много е лесно хората да реагират брутално срещу невинни хора, защото не разбират всичко. Терористите са го показвали. Имам приятели мюсюлмани във Франция и в момента, трябва да кажа, че се притеснявам повече за тях…
Какъв знак ще остави този атентат и ще промени ли нещо във френското общество? Очакваш ли крайно десни реакции?
Първият знак, който ще оставят атентатите, според мен, е добър- видяхме, че хората се обединиха при опит за отнемане на свободата им!
Другият знак е лош- Франция не е в безопасност, както са вярвали всички. Възможно е да се случват тези неща и във Франция. Предполагам, че това ще води до чувство за страх и несигурност при много французи.
Този страх може да е от полза за крайно десните. Ще се опитват поне да се възползват от него. Убеден съм.
Парадоксът е, че Шарли Ебдо е ясно ориентиран към лява политика, но хората, които днес казват “Аз съм Шарли” може лесно да вземат крайно десни позиции.
Как се чувстваш толкова далеч от дома в момента и поддържаш ли постоянна връзка с близките си там?
Благодарение на технологията, поддържам постоянна връзка с близките си във Франция. Така не се чувствам толкова далече. Както вече казах, имам приятели мюсюлмани във Франция. Много ме притеснява реакцията на другите общности. Може много лесно невинни хора да плащат висока цена за амалгама между мюсюлманство и тероризъм.
Ще се справят ли със страха и ударите по демокрацията френските институции?
Не съм политолог или социолог, не мога де преценя. Надявам се.
Къде сбърка светът, за да се стигне дотук и кой направи грешката? Очакваш ли световни трусове след случилото се?
Мисля, че световна грешка има от години вече, това е фактът. Грешката, че забравихме човешките ценности. Стряска ме това, че да бъдеш добър например, не е модерно в момента.
Моделът е този, който печели много пари, който убива, а не тези, които се опитват да ценят хората, да помагат, да са солидарни и мирни.
Идеалите на хората са се изгубили и се търсят нови, които да ги заместят.
На френския фон в момента как се чувстваш в България? Чувстваш ли се сигурен тук?
За мен няма голяма разлика дали ще бъда във Франция или в България, атентатите са срещу човечеството, не се ограничават до френските граници.
Трудно ли се прави шоколад в този момент?
Всичко е трудно в такъв момент, но когато правим шоколад имаме чувството, че изразяваме нещо. Правенето на шоколад е форма на изкуство, слово. Когато го правим се чувстваме по-свободни.
